87% от българските домакинства имат достъп до интернет. Данните на Националния статистически институт не са изненада, но ако се задълбочим в проучванията, притеснителните изводи няма да закъснеят. 97% от подрастващите между 9 и 17 години са потребители на виртуалната мрежа, а някои започват на 4-годишна възраст. Като човек, чието онлайн присъствие е хронично, поглеждам и към себе си. Случвало се е да откажа да изляза навън, за да стриймвам сериал или видеоклипове в YouTube. Друг път просто просто се забавлявам онлайн на подобни сайтове, които имат оферти, подобни на сръбския Slot igre i promotivni kod. Но не всеки има късмета да използва интернет умерено. Пристрастяването към интернет е толкова масов проблем, че реших да му посветя статия. С двете гледни точки.
Защо не можем без интернет?
Наскоро четох за идеята “правото на интернет” да бъде признато за основно човешко право, наред със свободата на словото, правото на собственост и т.н. Финландия, например, е приела закон през 2010-а година, според който всеки гражданин има право на достъп до глобалната мрежа чрез Wi-Fi зони, изграждане на оптична мрежа и ниски цени на услугата. Дори да изглежда прекалено хубаво, за да е истина навсякъде по света, интернет вече е като въздуха за хората. Просто не можем без него. Днес не е възможно да се изгубиш, защото имаш GPS в телефона. Четката за зъби и чашата за кафе ти изпращат нотификации, а електронната поща е първото, което проверяваш сутрин.
Онлайн инструментите за работа, учене, тренировки, пътувания, комуникация и забавления са полезни и толкова умни, че би трябвяло спокойно да се оставим да мислят и организират всичко, вместо нас. От разплащанията през телефона до дроновете и ракетите със сателитно насочване, интернет е необходимото зло, което прави живота ни по-лесен и по-уреден.
Каква е цената?
Всички тези неоспорими ползи могат да имат и тъмна страна – пристрастяването към интернет, хроничната онлайн употреба. Знаеш, това е безцелно да скролваш по екрана, без да осмисляш нищо от това, което виждаш. Социалните мрежи само задълбочиха проблема. Хората са там за одобрение – всеки лайк на поста ти за последния филм, който гледа на кино, или коментар на снимката на котката или сутрешното ти капучино те прави щастлив, защото мозъкът ускорява производството на допамин. И понеже е хубавото, ние се връщаме отново и отново.
Различни оценки казват, че пристрастеността към интернет започва при редовна употреба повече от 5-6 часа на ден. Разбира се, това е извън работата. И означава, че нямаш личен живот. Скоро физическите фактори започват да се натрупват – заседяването води до затлъстяване, проблеми с кръвното, тревожни разстройства, депресия. Онлайн изглеждаш супер, но в реалния живот се чувстваш закъсал на едно място. И всеки ден този кръг се върти отново и отново, докато се озовеш в Instagram в 2 през нощта и се чудиш защо не можеш да заспиш.
Защо можем без интернет?
Човешкото око е ненаситно, а екраните го приковават най-добре. И си мисля, че интернет е като алкохола. Хубаво е, готино е, но до един момент. Затова е важно да подхождам с отговорност и мярка, както казват в рекламите. Правя си дни на дигитална детоксикация, отивам на планина или къмпинг. Използвам всички налични филтри и настройки, за да ограничавам информацията, която не желания. Общувам с хората на живо. Някой път просто отивам на плажа и оставям на вятъра да прочисти съзнанието ми.
Мога донякъде без интернет, защото той не е нито едностранно добро, нито едностранно зло. Важното е аз да контролирам глобалната мрежа, а не тя мен.