Ако някой казва, че навън вали, първата ти работа и да отвориш прозореца и да се увериш, че наистина е така. Това е един от първите уроци по журналистика, който научих. Това обаче е и житейски урок. Съмнението е здравословно и необходимо не само за журналистите, а за всеки потребител на новинарско съдържание в ерата на интернет и фалшивите новини.
Пиша това с известно съжаление, защото преди малко в социалните мрежи ми попадна “шок новина”, че ЕС забранявал българската роза. С няколко клика установих, че нищо от това няма да се случи, както не бяха забранени кривите краставици, казаните за ракия и шопската салата. Но това няма да заглуши врявата. Затова днес искам да поговорим за правото на информация и защо е толкова важно.
Да знаеш и да си прав са различни неща
Съгласно Декларацията за правата на човека на ООН, всеки има право на свобода на словото. Това се отнася не само до свободното изразяване на мнение, но също и до получаването и разпространението на информация. Днес тези демократични принципи са нещо като даденост и твърде рядко се сещаме за тях. Правото на информация обикновено се търси, когато ни предстои манипулация в болница, смяна на личните документи, ревизия от данъчните – все ситуации, когато ни се налага да направим нещо и искаме то да стане както трябва.
Така информираността се преплита с личната отговорност – и не винаги осъзнаваме това, докато скролваме из Фейсбук. Няма съмнение, че информацията, която достига до нас, влияе на изборите, мненията и възгледите ни. Всъщност, нивото на информираност засяга почти всяко решение от живота ни, без значение дали е малко или голямо. От съставките на шампоана за коса и хранителните добавки, през финансовите решения до гласуването на избори, смяна на работното място, покупката на смартфон и още, и още.
Когато обаче не става дума пряко за нас, приемаме информацията по друг начин. Смеем се на жълти скандали, ядосваме се на политически гафове, палим се по ценностни теми от дневния ред и е лесно да повярваме, че сме прави, просто защото искаме да е така. Ето защо мисля, че всяка информация трябва да се приема критично, за да бъдем подведени по най-левашкия начин. Всеки потребител на Фейсбук има право да създава новини, но има ли задължение тези новини да са точни, обективни и верни. Троловете и фалшивите акаунти дават отговора.
Свободната (не)вярна информация
Приета през 1948-а година, Декларацията на ООН може би има нужда от нов прочит. Тогава светът се е опитвал да осмисли размаха на бедствието от Втората световна война. Днес интернет и новите медии раждат понятия като пост-истина, гаслайтинг (процес на манипулация и подмяна на действителността), шейминг (публично заклеймяване) и дийп-фейк. Информацията се споделя мигновено, ефективно и поражда емоционални реакции, което особено важи за подвеждащата или изцяло невярната информация.
Смята се, че около 1-2 секунди са нужни на потребителя, за да прецени дали да отвори дадена публикация. Обикновено се чете заглавието и се гледа снимката, но ако трябва да ти дам съвет, отдели още толкова време и виж източника. Чети новини и коментари в утвърдени издания – статии, написани от истински журналисти със снимка, в които има позоваване на източници. Не се доверявай на “всичколози” и рицари на конспирацията в интернет, които никога не си виждал през живота си. Правото на информираност е прекалено важно, за да го оставяш в съмнителни ръце.