Човек дори и спокойно да сърфира в интернет, рано или късно попада на “новина”, която го втрещява. Краят на света ще настъпи на Нова Година, червените портокали заразяват с вируса на ХИВ/СПИН, американската армия предизвиква земетресения със специални технологии и още чудатости, които обаче вършат работа. Печелят внимание. Как?
Постистина, полуистина или рецептата за viral съдържание
Алгоритмите на социалните мрежи целят постоянно да увеличават времето, прекарано в техните платформи, като предлагат на потребителя провокативна информация, защото тя е много по-вероятно да провокира емоции. Да, правилно предположи, на преден излизат постове със стотици коментари и хиляди лайкове, оттам се задействат и броячите на сайтовете. Тук се намесват и т.нар. кликбейт заглавия, провокиращи да ги отвориш, като например “Ето каква е истината за…”, “Вижте какво каза Гошо за Пешо…” или “Шок! Няма да повярвате кой дърпа конците на Иван”. Логиката е, че най-четените публикации са и най-скандалните. Фактите и истината не са толкова важни, стига да въвличат и да карат хората да реагират.
Така например, една снимка на известие за явяване за отчет във военно поделение в Стара Загора бе възприета от общността във Facebook като мобилизация на български военни, които да бъдат “хвърлени” на фронта в Украйна. Започна истерия, че тече тиха “подготовка за Трета световна война”. Снимката е истинска, но тълкуванието й е съвършено невярно. Става дума за редовен отчет на запасняци, но провокативното описание лесно превръща рутинните практики в армията в скандална новина и апокалиптична прогноза. Лесно е да се подведеш и да споделиш тази информация, с което несъзнателно се превръщаш в проводник на дезинформация.
Проверка на факти – новата специалност в журналистиката
Затова вече се появяват специализирани платформи за проверка на факти, списвани от журналисти от авторитетни световни медии. Тяхната цел е да дадат това, което липсва в социалните мрежи – контекст, обяснения в дълбочина и аргументи. Така те борят фалшивите новини. Същото вече се случва и у нас.
Родни утвърдени медии, сред които БНР, имат специални секции за проверка на факти, с които насърчат т.нар. медийна грамотност сред населението. Там ще прочетеш сериозни материали, разбулващи както политически залъгалки, така и “трендинг” постове, в които някой неизвестен потребител хвърля голямата бомба.
Как да разпознаеш невярната информация
Винаги е най-добре да разчиташ на себе си. Затова съм ти приготвил няколко съвета. Първо, никога не вярвай на публикации от типа “Виж истината за…”. Бъди особено критичен към снимките. Манипулацията на фотографии и използването им в друг контекст е толкова стара практика, че навярно може да я припишем на папараците през 80-те и гонзо-журналистиката.
Второ, не се доверявай на сайтове със странни имена, още по-малкото на фен-страници, които твърдят шокиращи и бомбастични неща. Трето, винаги проверявай източника – той трябва да е цитиран. Когато новината се позовава на “една жена”, “един познат”, “важни източници от кухнята” или “потребител, пожелал анонимност”, веднага трябва да ти светне червената лампа.
Едно уточнение – журналистите имат право да не разкриват източниците си, когато става дума за разследвания. Ако обаче въпросният журналист не е подписал материала с имената си, не е потърсил официални коментари от лицата, които засяга, и не се е постарал да докаже твърдението си по друг начин, значи има в какво да се съмняваш. И накрая – следвай само утвърдени медии, за да намалиш риска. Това е. Приятно сърфиране из новините!